Прочетен: 2111 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.07.2006 16:40
Музиката
Сравнение лице в лице:
През 2003 г. Буена Виста, дъщерна компания на Дисни, пуска по световните киноекрани филма “Карибски пирати– Проклятието на черната перла” с участието на Джони Деп в главната и най- знакова роля. С амбициозната задача да създаде музиката по първата лента се заема германският композитор (който живее в LA :) Клаус Баделт. “Проклятието” е неговият най- добър филмов продукт, като на не особено голям успех се радват филмите Константин, Жената котка и К19, озвучавани също по неговите партитури.
Още след първите акорди на албума можем веднага да кажем, че намесата на Ханс Цимер е повече от очевидна, като според част от критиците на диска този саундтрак е логичното продължение на съвместната им работа по “Гладиатор”. Според мен тези мнения не заслужават особено внимание, тъй като съобразно развоя на събитията музиката там е по- елегична и завършва с ad mortem композицията “Now we are free”. С две думи: нищо общо!
С други (три) думи: саундтракът е великолепен!
Още с “The Medallion Calls” Баделт въвежда една от основните теми на филма и една от най- добрите сцени с акостирането на кея на капитан Джак Спароу протича именно при тази мелодия. Останалите композиции следват логиката на действията на екрана и доразвиват другите основни сюжетни линии: неуловимите пирати и техния призрачен кораб, кръвния ритуал и щастливият завършек на историята.
Клаус Баделт изпълнява изключително успешно основната си мисия: да предостави музикалния фон, придружаващ едно епично приключение. По този начин той вдига изключително високо летвата за последващите продукти по франчайза, които ще се мерят по един невероятно висок аршин. Всяко от парчетата е брилянтно и завладяващо, като всяка минута търпение се награждава двойно а след всеки връх се появява нов, по- висок.
Накратко, трудна, много трудна задача за Цимер да се справи по- добре...
Не знам дали ще ви изненадам с тази оценка, но според мен не е успял... :( Писането на коментар за саундтрака на “Ковчега на мъртвеца” е повече от трудно поради разликите в звученето в рамките на един 60-минутен албум. Новите и модерни нотки, резюмиращи най- доброто от първия филм са интересна подправка за леко постното изживяване, което ни устройва Ханс Цимер. Съзвучието на класическите инструменти и електрическа китара не може да спаси мелодиите от усещането, че липсва някоя нова идея, стойностна заигравка с основните теми от работата на Баделт. Резките смени на стиловете и съчетаването им в един пикантен коктейл не винаги се приема положително. Резките скокове не са в стила на Цимер, според мен подобни прескачания показват по- скоро бързината, с която са правени композициите, отколкото творческата свобода на изразяване на автора.
Казано честно, ако не зная кой е композиторът на музиката по двата филма и ги слушам, веднага ще разбера, че единият е на Цимер, а другият на някой бездарен имитатор... Струва ми се, че всъщност авторите на двата албума са ни скроили шега и са разменили имената си! Според мен този саундтрак напомня и подхожда в много по- голяма степен на “Шифъра” и “Батман завинаги”, които отправят някакви псевдоинтелектуални послания, отколкото на непретенциозен филм с желанието да представлява най- класното лятно забавление на 2006.
И както можете да се досетите от текста по- горе, 1:0 за “Перлата”