Парфюмът – историята на един убиец Част 1
Музиката



1. Prologue: The Highest Point 2. Streets of Paris 3. The Girl with the Plums 4. Grenouille"s Childhood 5. Distilling Roses 6. The 13th essence 7. Lost Love 8. Morrish Scents 9. Meeting Laura 10. The method works 11. Richi"s escape 12. Laura"s murder 13. Awwaiting execution 14. Grasse in panic 15. The perfume 16. The crowd embrace 17. Perfume distilled 18. Epilogue: Leaving Grasse

Днес ще дам началото на един доста амбициозен проект: ще разгледам медийното събитие “Парфюмът – историята на един убиец” на различни части, като представя на първо място музиката към филма, сайтът по него, книгата и разбира се, самият филм.

Началото на този постинг следва да се търси през 1985 г., когато германският писател Патрик Сюскинд публикува своята едноименна книга. Критиката приема романа доста положително, а самият труд е продаден в над 15 милионен тираж към днешна дата.

С оглед големия си успех, авторът не бърза да предостави правата за създаване на филм по романа и чака най- доброто предложение. По книгата американският режисьор Джулиан Шнабъл изготвя сценарий, като се предвижда главната роля да бъде предоставена на Джони Деп. Все пак, този проект не успява и едва есента на 2006 г. носи на киноекраните филмовата версия на прочутия роман.

Музиката в самия филм е записана в театъра на град Бранденбург, близо до Берлин, от местния симфоничен оркестър. Записът бива дообработен в Берлин.

Музиката в саундтрака като съпътстващ филма продукт се предоставя на ценителите в изпълнение на Берлинската филхармония– една от най- добрите на света.

При появата си заедно с премиерата на филма в Германия на 7 септември, саундтракът, композиран от Райнхолд Хайл (Reinhold Heil) представя на нашето внимание 18 парчета, издържани в класически стил без намесата на компютри. Работата по този филм е най- големия пробив досега на базирания в Калифорния германски композитор, освен участието му в проекта за последната серия на “Матрицата”. Така това се явява неговото най- отговорно начинание, тъй като композирането е негово самостоятелно дело.

Наименованията на парчетата следват хронологично действието във филма, като прологът въвежда основната тема и поставя в най- широк смисъл рамките на музиката в албума. Напевите на смесения хор и избора на камбани напомня за музиката по някоя детска приказка, най- вече поради близостта си с някои от парчетата от “Лешникотрошачката”. Настроението е ведро и съпътства въвеждането на детето (главния герой) в живота и изразява лекотата при разнасянето на аромата на всичко около нас- основна линия в развитието на действието по- нататък във филма.

Следват “улиците на Париж” и “момичето със сливите”, както и самото детство на Гренуи. Именно там се срещат и първите загатващи нотки, че главният герой таи в себе си нещо повече от просто създаване на парфюми. В дъното на стаята се прокрадва и напрегнатото усещане, че нещо предстои да се случи. Нещо лошо.

Нищо подобно. Вместо убийства следва “дестилиране на рози” и повече теория за състава на парфюмите. Различните мотиви на обонянието са изразени чрез различни мелодии, също както “парада” на различните играчки в “Лешникотрошачката”. В допълнение, следва “запознанството с Лаура”. Лириката струи от нотните листове.

След срещата с Лаура виждаме осъзнаването на един нов човек: “методът работи” отново навява спомена за неминуемото зло. Злият гений се проявява отново, а ритъмът отброява като махало миговете, преди в Грас (френски град) да настане паника (“Grasse in panic”). Следват мигове на надежда и мигове отчаяние, миг спокойствие и миг ужас.

В началото си, “убийството на Лаура” показва примирението и всепоглъщащата тишина, последвана от висока степен на ритмичен и подреден драматизъм, сякаш изразен от Албинони, Вивалди, дори Бах.

В търсенето на аромата, главният герой преминава границите, приемливи за човешкото общество и поради тази причина бива осъден на смърт. “Awaiting execution” показва терзанията на един объркан ум, раздиран между красивото в съзнанието му и ужасната реалност, изразена от кръвта по в ръцете му.

“Парфюмът” – житейското творение на Гренуи ни връща отново към основната тема, в която създаването на най- прекрасния аромат представлява единствена цел, но в същото време следва и осъзнаването– всичко това следва да бъде оценено, а греховете на автора на парфюма– опростени.

Как обаче завършва саундтракът – ще научите в постингите за книгата и филма. Все пак, не искам да развалям Вашето и моето удоволствие.

До скоро писане!

в очакване....

но първо прочетете книгата, ненормална е...

Явно е изчерпана навсякъде, издадена е през 2000 г. от "Кибеа", може би там ще може да се намери все още...

намира се по сергийките със стари книги, и то евтино!

Този филм, както и книгата ме заинтригува. Дали може да се "свали" от Интернет и как е точното му название на английски език за да го търсим в мрежата?

много е интересно. но преди всичко мисля и аз да чета книгата. :)

@ sofiya
The Perfume: The Story of a Murderer

А стойностните филми винаги гледам на кино. Скорошната дата на премиерата в Германия най- вероятно означава, че при нас прожекцията ще се забави.

@ mockingfenix
виж заглавието на този коментар... :)

филма е малко орязан, но тва е нормално .....иначе е НЕВЕРОЯТЕН!!!!