Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2007 02:52 - „Парфюмът – историята на един убиец” 3 и 4
Автор: angel Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4503 Коментари: 6 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

image


Коя е същността на човека и как намира тя своето изражение?

Как да съхраним най-важното, най-съдържателното, най-ценното от всеки от нас? Оставяме ли нещо непреходно след себе си? Как да получим екстракт абсолю от човешко същество и да го запазим за себе си или да го дарим на околните?

Веднага след като прочетох книгата и гледах филма осъзнах, че в своята перверзна пресметливост, богохулствена самоувереност и богоизбраност, мислите и действията на главния герой могат да бъдат описани единствено от германец. Вледеняващата симбиоза на текст, образ и музика и обръщането им в нови форми показват единомислие сред многобройния екип при реализирането на тези проекти, но в същото време тяхната съзнателна проницателност откровено ме плаши. При подходящи условия, убийството може да бъде извършено с финес, в преследването на една благородна кауза... Звучи почти като оправдание за холокоста... Затова на този фронт тотално ме изгубиха...

А встрани от неизменните според мен исторически и политически паралели, историята на Гренуи е история за любовта. Неосъществената, непознатата, пропуснатата любов, която сме подминали, без да осъзнаваме, че ще пропуснем нещо значимо.

Според Зюскинд красотата ражда любов. Любовта не е единствено състояние на духа, тя се предизвиква от красотата, която на свой ред има материален израз в света на ароматите. Съществото на човека се таи в неговата миризма – това е неговата есенция, собственият му уникален облик, невидимото сияние, аурата на нашия живот.

Гренуи колекционира тези аромати и ги съчетава, за да създаде от тях най- прекрасния парфюм. Той отвежда хората в рая, освобождава задръжките и предизвиква единствено чиста, неподправена любов.

В света на ароматите обаче ефектът неминуемо се губи- летливостта им води след себе си „тежък махмурлук” и рядко оставя спомени. А създаването на есенция от човешко същество изисква неговото умъртвяване. Убийството следва да бъде извършено неусетно, без жертвата да изпитва страх- в противен случай ароматът се променя и изгубва своята стойност.

Но нали отнемайки живота на човешко същество отнемаш правото да съществува, да твори и най- вече да бъде. Миризмата никога не може да бъде есенцията на човешкото същество: нашата преходна натура ни подтиква да оставим след себе си нещо непреходно.

Извратената идея за консервиране на човека в стъклен флакон не ми допада. Тази възможност не ме възхищава, не смятам, че наказанието с вечна самота и самоубийството на Гренуи представляват достоен завършек за роман, основаващ се на идеята за извличане на същественото от несъщественото- човешката плът.

Нима изтръгването на душата от тялото е спасение? Или наказание? И какво общо има мирисът с всичко това?

Аз нямам отговор на тези въпроси. Все още не мога да проумея сложността на тази книга, откривам скандални измерения във всяка дума на Зюскинд.

Филмът е брилянтен. Но кардиналните ни разминавания не могат да го спасят.

Какво мислите вие по тези въпроси? Ще се радвам да споделите с мен!




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Липсата на любов създава чудови...
25.02.2007 12:53
Липсата на любов създава чудовището,
чудовището в човешко тяло се стреми към любов,
защото всеки човек е любов
и когато я няма,
той сам си я създава,
но тя е синтетична,
лишена от споделеност,
психопатична,
нетрезва,
самотна,
маниакална.

Образът на Гренуи е психологичски обоснован, този човек е навсякъде около нас, зад мен, зад теб, зад трети и четвърти които четат поста. Той е по стълбищата ни, той е до вратата ни, на спирката, в автобуса, в кафенето. Не го подушваме и не го забелязваме, защото няма аромат, защото лишеният от любов човек не може да сподели нищо от това което ни е познато на всички нас които в една или друга форма имаме тази любов.

Зюскинд показва какво е дълбоко в душата на тези хора, за щастие малцина от тях притежават гениалните способности на героя му. Иначе не биха ги проявили по много различен начин.

Отхвърлените от света отхвърлят също света и търсят своя реалност, готови са да я създадат от обективната, да изстискат от нея красивите есенции с които да парфюмиран своя лишен от материя малък свят.

Мисля си, че ако дори един от героите с които се срещна растящият Гренуи беше по-човечен, тялото му би почувствало любовта, тя отделила свой естествен аромат и той не би търсил негова маска в маниакалното си изкуство.

Според мен, генеална книга. Филмът не съм гледал.
цитирай
2. angel - Благодаря!
25.02.2007 13:18
Страхотни отговори!

Все пак, не мислите ли, че има граници, които не бива да се преминават? Че има моменти, когато всичко това е просто прекалено?
цитирай
3. cefulesteven - Има, има граница. Границата е между ...
25.02.2007 13:31
Има, има граница.
Границата е между автора на книгата: "Парфюмът" и автора на парфюма, неговият герой. Авторът на книгата не е преминал през опасната граница между изкуството и любовта, но героят я е преминал.
Тук те се разделят и шедьовърът на единият се противопоставя на шедьовъра на другия:)))

цитирай
4. angel - Прекалено е...
25.02.2007 17:31
извършването на убийство в името на каквото и да е. Пресъздаването на 26 убийства и съучастничеството на читателя, само и само да разбере каква е целта на убиеца, какво ще се получи накрая.
цитирай
5. pti - Мисля, че границата е прекрачена, ...
26.02.2007 11:37
Мисля, че границата е прекрачена, когато е нарушен един основен закон - за избора..
Героят отнема избора на другия в името на своята цел, чисто егоистично, да се сдобие с любов.. която така и не получи (няма и как да я получи насилствено).
Мисля, че се поставя въпросът и за битието - дали определя съзнанието.. верно, беше изправен пред 'крайновмирисани' обстоятелства, но това при неговите умения е опознаване. (хммм)

Въпросът е, че се гледа твърде опростено на човека и на любовта... сцената в края на филма за чистата любов е простооо принизяване - не мисля, че чистата любов има нещо общо с това, с което тленните опаковки си сигнализират.. (миризмите вкл)
цитирай
6. comfy - Мисля, че това е само
08.03.2007 17:18
едно начало... Все повече ще стават "нещата" от този род, които сега още не можем да си представим, и ще ни шокират все повече и повече... а ние ще търсим обяснение / или оправдание /, докато всичко ще бъде сведено от някой нобелов лауреат по икономика до икономически принцип и специфично икономическо отношение....
И още... но не ми се пише... друг път, приятелю - темата е много сериозна и доста обширна...
Поздрави! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: angel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 419367
Постинги: 85
Коментари: 199
Гласове: 4850
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031