Или как драскането по стените може да стане и комерсиално?   След филмите на Чарли Чаплин разработването на пазар за услугата ти вече не е същото. От зората на човечеството вакуумът не се задържа дълго - чупенето на прозорци винаги върви ръка за ръка с поставянето им.   Постмодернистичният човек живее със съзнанието, че рано или късно ще бъде ограбен, без значение колко се пази и за колко по- умен се от другите се мисли. Този постинг има за задачата да покаже, че и най- богатите често стават жертва на доброволни грабежи.   През 1974 г. в Бристол, люлката на почти всички модерни културни течения в британското общество, се ражда художникът с артистичен псевдоним Банкси (Banksy). На 14 години вече рисува графити по стените на Англия, но признава, че не постига особени висоти, тъй като работи много бавно. Като върховна проява на антикултура в онова време, заловените нарушители се наказват с цялата строгост на Закона.   Промените в обществото оттогава превръщат графитите в обичайно явление в модерния град, а естественият подбор в градската джунгла научава целеустремените граждани да обръщат твърде малко внимание на своето цветово обкръжение. Графитите достигат своята фаза на зрялост, в която се правят от относително малък кръг хора, оценявани са от малък кръг хора и значението им достига единствено то тези две групи.   В едно относително скорошно свое интервю Банкси твърди, че според него: "графитите са като модерното изкуство – хората го виждат и се питат – какво значи това?". Реалистичният му стил разчупва този стереотип и в същото време "принизява" уличното изкуство на нивото на незаинтересования случаен минувач и го печели за своята кауза.   Една от спечелените му битки е за запазването на образа на голия мъж близо до кметството в родния му Бристъл. Както може да се очаква, местната общественост е следвало да реши дали това са графити или обект на изкуството. Жителите се застъпват за второто.


 
Независимо от факта, че е автор на няколко книги, истински изложби и "освежени" версии на класически картини, Банкси предпочита анонимността, не на последно място поради факта, че някои от проявите му са на ръба на закона. Най- често споменаваните от тях са честите му вмъквания в музеи и "добавянето" на експонати, както и "отвличането" на десетки компактдиска с албума на Парис Хилтън от магазина и връщането им часове по- късно с ревизирано съдържание. Тъй като някои от създадените от него "обекти на изкуството" заслужават особено внимание, ще се спра по- подробно на всяко от тях.   Особен интерес заслужава борбата на Банкси с изкуството като такова. Също както неговата бележка за графитите, изкуството на елита се прави от затворен кръг хора, относително малък кръг му се наслаждава истински, а само единици го разбират. В неговите творби често се срещат анархистките призиви, но в същото време прозира и особено желание да бъде отречено почти всеки обект на изкуството, съдържащ дълбоко за масите послание. "Освобождаването" от изкуството превръща работите на Банкси изкуство, при това поради огромното им търсене цените на обектите се удвояват всяка година. Допълнителните "промоционни" събития на автора продължават изграждането на един митичен образ на борец срещу неправдата, в която управляват единствено парите.  




В галерията "Тейт" в Лондон с бързосъхнещо лепило на стената е закрепена творба на автора с ироничен сюжет, наподобяваща класическа картина от английски автор. В края на деня поради тежестта си картината пада, служителите на охраната се задействат веднага и едва впоследствие се осъзнава, че това в рамката е "подметнато". Камерите не са заснели лицето на извършителя.   През 2005 г. същата случка се повтаря и с Британския музей, където консумеризмът на модерното общество е увековечен с творбата му "праисторически човек с пазарна количка".

Скоро след излизането на новия (дано и единствен) албум на Парис Хилтън около 500 копия са сменени с изменени версии на албума, където освен обложките, е промененно и съдържанието на диска – 40 минути ноп стоп от "хитовата" реплика на Парис (едно от най- големите й "постижения" според Банкси) – That"s hot.

  Въпреки силните мотиви и положителния си имидж обаче, според мен не можем да приемем Банкси за истински бунтар, защото продава своя имидж за много добри пари. И Брад Пит се изказва положително за него. Значи не всичко му е наред… Не е бунтар от класическия вид, а е просто особено находчиво парвеню, разработило и експлоатиращо нова пазарна ниша.   Без съмнение, цялото събитие "Банкси" е много успешна маркетингова кампания. Засега в Англия, скоро и в други градове.   Май засега ще си остана само с посещенията на класическите обществени галерии. Може и пък да забележа нещо, което не трябва да е там… :)

 

 

Хубав постинг! Полезен е с информация, която попълва умствения ни багаж, а и поднесен много увлекателно:)
Благодаря

Благодаря за добрите думи! Успех и на теб!

Благодаря за удоволствието!