Дългата ми серия положителни блогове завършва тук. Лесно е да махнеш с ръка и да кажеш, ще го подмина, не заслужава коментар, но не би.

Няма да го подмина, дори ще се изкажа негативно, дано не му направя ненужна реклама.

Става дума за един нов филм, рекламиран широко и по нашите екрани. Недоразумението BORДT. С други думи, "Борат". Така трябва да се казва един репортер от Казахстан, изпратен в Щатите, за да се научи на това- онова от големия си демократичен брат.

Звучи като възможност за един по- задълбочен анализ на проблемите в американското общество, направен от американци за консумация от американци. Дори може и да мина за сериозен филм.

Не е.

Саша Барон Коен е английски комик – актьор с любов към странните превъплъщения: познавате ли Ali G? Той е. Той е и репортера Борат, изпратен от селото с каруца, за да се възхити в Щатите и да се върне обогатен с нови познания. Той е и дори един странен герой с френски произход в поредната тъпа комедия на Уил Ферел и основен противник, с други думи – антигерой, villain а ла франсез.

Възхищавам се на неговото творческо многоличие.

В същото време, съм отвратен от трейлъра на филма (“Борат” де, в случай, че изгубихте нишката). Горките казаци. Това е гавра. Сигурен съм, че представянето на селото в Казахстан е толкова пресилено, че спокойно можеше да бъде представено и като България. Върви после обяснявай, че нямаш сестра…

Но този блог не е инспириран единствено от кратко няколкоминутно филмче. Тук исках да пиша за нещо друго: за лошия вкус и любовта на критиката към всичко, представено някога. Винаги някой ще хареса нещо, дори ще открие и по- дълбоки философски размисли в привидно непринудени лафове.

Повод за възмущението ми е една статия във “Франкфуртер Алгемайне”, където се отделят няколко печатни страници (около 4000 символа), за да ни убедят, че филмът може и да е проява на лош вкус, проява на пълна и тотална простотия, но зад този, първия, визуалния, епидермален слой стои един по- дълбок смисъл, един вид квинтесенцията на живота, диагнозата на всяко едно общество, особено американското.

Но, бога ми, интерпретациите на този (и всеки друг) филм зависят единствено от умствения багаж на гледащия го. Всеки ще открие нещо различно в него, всеки идва с историята си и отива в бъдещето си. За децата впечатляващо е подаването между възрастни на найлонови пликчета, пълни с фекалии, за други най- смешно ще бъде въпросът дали върху колата ще останат следи, ако с нея бъдат блъснат цигани, особено ако бъдат блъснати наистина силно, а за интелектуалеца най- важно ще бъде запазването на свободата на изразяване и погазването на правилата и политическата коректност.

И въпреки че уважавам най- много свободата на изразяване, трябва ли да толерираме проявата на всяка простотия? Чалгата никога няма да стане елитарна музика, независимо от това, че е универсално приета. Е, трябва ли да се съгласяваме и с това, питам?   А този филм няма да го гледам. Аз не живея в Щатите. И не се смея на това, че хората живеят в колиби. Спомням си, че бушмените или аборигените ходят на работа с мотоциклет, обличат униформата (препаска) сутринта, отиват в глинената колиба, цепят камъни цял ден и събират парите на съжаляващите мизерията им туристи. След което се връщат в града за да си похарчат парите.

Може би трябва да има изкуство за всякакви хора, може би .... Такова изкуство, в което масите да припознават себе си и да си се кефят, и такова, което да вдъхновява и дърпа напред с извисеността си. И все пак, нямаше да е лошо на едното да му казват "занаят" (или нещо друго, да не обиждаме честните занаятчии), а на другото ... малко по-елитното (не, че съм за елитарстването по принцип, ама ако познавах Шекспир щях подметките да му лижа ... ) "изкуство" или някаква по-силна дума, ама и такава аз не съм измислила ...

Ужасно е, напълно се съгласявам. Обаче явно и за този вид "жанр" има почитатели.
Продължават да представят далечното и непознатото по най-долен начин. Може би е търсен друг ефект, но уви - получило се така. Същото като с филма, в който игра Том Ханкс. Да кажем почти е същото. Филмът е "Терминалът".
Еми, отврат. Колкото и да мразя небивалиците и несъразмерностите в България все пак ми е тъпо да ми ПОКАЗВАТ уж какво сме българите или в случая казаците. Струва ми се доста изкривено или вече го няма чувството ми за хумор. Еле па черното! Явно ще ми мине като стана Кенгуро!;)