Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2006 20:43 - Този път вече прекали!
Автор: angel Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1477 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 01.07.2006 21:20


image

Днес ще пишем за спорт!

(нека всички, които не обичат спорта спрат дотук!)

Ще пишем за успехите и провалите, за спортната традиция. И за проявите на един испанец в спорта.

Обичам тениса на корт. Един от любимите ми спортове, който практикувам с удоволствие и гледам с още по- голямо. Израснал съм с победите на Сампрас и Бекер, гледал съм Михаел Щих и Майкъл Ченг, дори Джон Макенроу. За съжаление само по телевизията, но и това ми стига...

Както казах, обичам тениса.

С настъпващата комерсиализация и професионализация, в този елитарен спорт е необходимо да се появи една доминираща фигура – фаворит на всяка настилка, срещу всеки противник. Първият от тенисистите, възползващи се максимално от медийното преекспониране бе Сампрас. В неговата сянка изгряваха и залязваха кариери, появяваха се претенденти за неговата корона, но винаги бяха посичани. Навсякъде, безмилостно. На точка за пробив срещу сервиса си, Сампрас отговаряше с ас. На един пробив отговаряше с два. Натрупа толкова точки, че след като спря да се състезава бе недостижим за цяла година.

След слизането си от корта той остави голяма празнина, запълнена от маса вместо от класа. До появата на Федерер.

Брилянтен на всяка настилка, дете на общественото внимание, медиен тенисист от второ поколение, философ и педагог, той анализира проблемите на противника и го отучва от слабостите му. До следващата среща, където открива нови. Отхапва част от тях и я сдъвква, като не пропуска деликатно да покаже кой е царят.

Роже е истинският наследник на Сампрас. Любимец на медиите, атракция за зрителите, цяла вселена за рекламодателите. И едва в началото на кариерата си! Играе разумно, винаги толкова ефективно, колкото е необходимо. И пази силите и тялото си за дълга кариера.

По времето на двамата Велики, някак си между другото, със своите съвсем не скромни 180 сантиметра, на пръсти и мускули винаги около гребена на вълната плува и Андре Агаси.

Човекът, който никога не постига пълна доминация в световния тенис, номер едно в света едва за кратко, е моят абсолютен любимец за всички времена. Атрактивната му игра, способността му да излиза от всяка ситуация, да се появява на най- високо ниво отново и отново, да превъзмогва умората в тялото си поради напредналата си за спортист възраст ме изпълват с благоговение към неговата личност.

Наскоро той обяви, че след US Open ще окачи ракетата на стената и явно ще се отдаде на семейството си. Което като решение аз уважавам страшно много.


(ако все пак досега не сте спрели да четете, нека всички, които обичат испанците в спорта, спрат дотук :)

Какво обаче ме изкара из нерви днес?   Две думи: Рафаел Надал.

Хитовото име в последната година, изкачил се на второ място в световната ранглиста след уникална игра и още по- невероятна серия победи срещу непобедимия и неуязвим Федерер. Човекът, който в началото на даден турнир от Големия шлем преди година вече бе обявяван за победител, записа серия от четири загуби на всякакви настилки – както на удобните си бързи, така и комфортните за Надал бавни.

Особено болезнено за мен бе изживяването в големия турнир в Рим (на червени кортове), където след два мачбола и потенциално спечено разиграване Федерер пое ненужен риск и изгуби мача в тайбрека на петия сет.

На Ролан Гарос битката бе дори по- кратка: само четири сета, а Надал отново победи.

Въпреки своята огромна пристрастност признавам качеството на игра на испанеца, както и нечовешкото му желание за победа. Но не мога да разбера едно единствено нещо: защо е продал душата си на дявола? :)

НИКОЕ спорно положение не се развива в негов ущърб. Никое разиграване не го оставя в положението дори да си помисли: “ех ако имах малко късмет!”. Той винаги е с него. Всяко положение, ключово за развитието на мача се насочва в негова посока. Не мога да разбера защо. Като следя играта му започвам да си задавам въпроса, дали животът наистина е справедлив, защото на него никога нищо не му се връща. Той просто взима и взима и взима отново, като не оставя пространство за понятието “спортно щастие”.

Очаквам Федерер и Надал да се срещнат на финала, където отличната игра на Федерер сигурно няма да е достатъчна срещу самоуверената испанска машина. Която до момента е безгрешна!

А защо написах целия този постинг? Какво конкретно ме изкара от нерви?

Уимбълдън е сред малкото турнири, който се играят на трева. Първата титла на Агаси е именно тук. Тогава той е пълен аутсайдер, никой не го познава и съответно прави фурор. Това обаче е и последното му явяване на този форум. Както при първата си поява на турнира, никой не очакваше геройства от него. Но той се бори наистина достойно. И стигна до тайбрек в първия сет.

След като водеше с 5:2 точки и му трябваха едва две за победа в първия сет, Агаси направи човешка грешка с няколко сантиметра и след това съдбата го отряза. Топката на Надал закачи мрежата и подскочи неспасяемо в полето на Агаси за 6:5. Испанецът не се извини. Последната точка в сета закачи линията на Агаси от външната страна.

Загубата на тайбрека прекърши Андре и след това той не оказа особена съпротива за Надал, който бе набрал достатъчна инерция. Но явно не можеш да се бориш срещу съдбата си...

Но от този блог, скъпи Рафаел (не че го четеш), искам да ти кажа: рано или късно, късметът ще те напусне! И аз ще съм първият, който ще злорадства!

 
Защото Федерер не е напуснал сцената! За тебе, Надал, просто няма място!


Тагове:   път,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ariadna - Ц-ц-ц!
01.07.2006 23:01
Що си му набрал толкоз на горкия Надал бе, душа?
Иначе и аз страшно харесвам Агаси, допада ми и като играч, и като човек.
цитирай
2. angel - :)
02.07.2006 00:45
Не мога да не съм му ядосан, защото неговата игра ме фрустрира...
Просто не се чувствам добре ако не знам, че моят човек го е победил...
цитирай
3. madtulip - "Не мога да разбера защо"
06.07.2006 16:36
Защото Рафа се раздава тотално, играе за всяка топка, за него няма безнадеждни положения ...
Като добавим безкрайно желание за победа, брилянтна техника и физика да осъществи всичко това ... ами това е отговора на въпроса ти :)

А що се отнася до Роже - тои също притежава (почти) всичко това .... без амбицията да победи на всяка цена, вероятно защото той вече Е шампиона :)
Може би пък когато Надал стане "Нумеро Уно" Роже ще започне да го побеждава, кой знае ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: angel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 306274
Постинги: 85
Коментари: 199
Гласове: 2250
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031