Спасяването на света е въпрос на приоритети: борба с болестите и глада или борба с глобалното затопляне?   Преди няколко години датският еколог Бьорн Ломборг се опита да даде ново и преди всичко работещо решение на въпроса “кои са стъпките, които могат да спасят света?” Екологичните планове трябва някъде да се срещнат с икономическите реалности, преди всичко поради ограничените ресурси, които се отделят за тези цели. Програмите трябва да бъдат насочени преди всичко към търсене на най- ефективния начин на разходване на средства и постигане на най- отчетливи резултати. В екипа си господин Ломборг успява да включи трима бивши Нобелови лауреати по икономика. В крайна сметка тази група съставя списък с приоритетни дейности: начало стои борбата с недохранването и обяснението, че по този начин много болести ще бъдат ограничени, което допълнително ще спести разходи. На свой ред борбата с глобалното затопляне, чиито основен активист в момента е бившият кандидат за президент Ал Гор, се намира в края на списъка поради своята изключително висока стойност и трудно реализиране.  

Личността на Бьорн Ломборг сама по себе си не е приемана еднозначно. Познатият като “скептичния еколог” учен изтъква слабости в доста научни теории и модели за климатично и икономическо развитие. На свой ред, в неговата книга се изтъкват следните проблеми: общо 312 неточности или грешки, от които 16 неволни, 214, които не могат да бъдат считани за направени нарочно, 33 грешки, направени нарочно или причинени от груба небрежност и 49 грешки, допуснати нарочно.

През 2003 г. това заключение предизвика неудовлетворението на еколозите, които както може да се очаква, не търсят най- ефективен начин за разходване на средства, а максимално ограничаване на вредното влияние на човешката дейност върху природата и климата. Наскоро обаче американският посланик пред ООН Джон Болтън отново наля масло в огъня и обяви, че консенсуса на господин Ломборг предоставя пътя за определянето на истинските приоритети в ООН. Според господин Болтън Обединените нации действат по принципа “всичко е приоритет”. Той продължава: “Генералният секретар е натоварен да изпълнява 9000 мандата. Когато човек има 9000 приоритета, той няма нито един”.   За основа на своето изказване посланикът изтъква резултата от сесия разговори, проведена наскоро с дипломати от седем други страни, чиято цел е подреждане по тяхната приоритетност близо 40 дейности. Основните от тях са борбата с глобалното затопляне, заразните болести, войните, образованието, финансовата нестабилност, добро управление, недохранване, миграция, чиста питейна вода и речки пред търговията. При наличен капитал от 50 милиарда долара, посланиците трябва да подредят своите избори съгласно собствените си убеждения.   Заключенията им са поразително близко до тези на Бьорн Ломборг. На първите четири места те подреждат медицинско обслужване, по- качествена вода и пречистване, повече училища и по- добра храна за децата. Борбата с глобалното затопляне се подрежда на последно място. Дипломатите предпочитат да харчат пари за неща, за които са сигурни, че щ дадат резултати. Храните с добавка на витамин А например струват малко, но предпазват от слепота, а кърменето прави децата по- силни, следователно по- интелигентни и им дава по- добри шансове в живота. Според оценката на господин Ломборг вероятно прилагането на споразумението от Киото ще се оправдае, като спестените разходи и спечелените ползи по него ще надвишат загубите, но не и преди 2100 г. Мерки в толкова дългосрочен план явно са чужди дори на американците…   Активността на двамата бивши ястреби от първия мандат на президента Буш– Джон Болтън и Пол Уолфовиц определено будят интерес. Критикуван като един от основните подбудители на войната в Ирак като подсекретар по контрола върху въоръженията и международна сигурност в Държавния департамент, Болтън стана политически неудобен и заслужено прехвърлен на нова отговорна служба с мисията да реформира закостенялата структура и работа на ООН. Аналогично е и назначението на Пол Уолфовиц, осигурил надмощието на Пентагона над Държавния департамент, като директор на Световната банка. За основна цел на неговия мандат бе посочено изчистването на структурата от несвойствени функции и избистряне на политиката.
Струва ми се, че безпристрастният от политически пристрастия анализ показва до този момент почти единствено положителни сигнали. Типичното за американците опростяване на нещата (simplification) и оцветяването им в черно или бяло би могло да даде резултати. Едно от основните изисквания за успех обаче би било посочването на ясни и постижими цели. Нещо, с което към този момент, също по американски, тези висши дипломати разполагат.

А относно полемиката за борбата с глобалното затопляне, скорошните данни показват, че към настоящия момент битката е causa perduta. Дори европейските страни не се вместват в собствените си ограничения, камо ли САЩ или пък растящата индустрия на Китай или Индия...

Да му мислят следващите поколения... :)

Джон Болтън, посланик на САЩ в ООН	Пол Уолфовиц на предишното си работно място

По статия от електронното издание на списание "Икономист"