Днес в знак на траур свалих от блогрола си сайта на града, подал кандидатурата си за Зимни олимпийски игри през 2014. Един от четирите града, тръгнали си безславно от Лозана.   По български, веднага след предвещания провал започнаха и обвиненията. Ясно е, че с един гол ентусиазъм на шепа самовлюбени бивши спортисти на това ниво не се играе и не можехме да очакваме нищо по- добро. Но все пак се надявахме…   Защо ли? Какво толкова представляват едни олимпийски игри, та ние да не можем да се справим. Ние в Европейския съюз влизаме между другото, та едни има- няма две седмици ли няма да се справим някак?   През тази зима Торино не беше готов за Олимпийските игри. Градът дори не е и бил близо до завършване на работата по организацията. Както казват запознати, и през май да беше Олимпидата, пак нямаше да са свършили. Значи все пак решението е на политическо ниво. Игри дори на по- високо ниво, отколкото можем да си представим.   Доколко самото кандидатстване беше лъжица за нашата уста? Според мен никак. С подобна липса на административен капацитет, с подобна работа през пръсти, с болни амбиции на политици и бизнесмени, собственици на хотели, инфраструктура и неосъзнаване на факта, че баницата е толкова голяма, че ще има за всички, резултатът е шести от седем кандидата.   Откъде се роди инициативата за ново кандидатстване за Олимпиада след неуспешните кандидатури за игрите през 1992 и 1994 г.?   Преди години, в МИНИСТЕРСТВОТО на младежта и СПОРТА се ражда една идея. В една структура, управлявана на политическо ниво от най- неспортните хора, а на експертно ниво- от спортисти. Инициатива, родена в сградата, която не осъмва със стария си надпис на фасадата. Поддържана на принципа: ти мене уважаваш (подкрепяш) ли ме? И така за дооооооста дълго време.   Създава се някакъв инициативен комитет, оттук оттам се събират някакви пари, изготвя се един наистина прекрасен комплект, описващ кандидатурата. И толкова: започваме да събираме лаврите от добре свършената работа…   А всъщност нещата не стоят по точно този начин… Както е известно, когато предприемаш начинание, в което не си убеден, не можеш да бъдеш убедителен. Трябва да вярваш в успеха, а за да вярваш в успеха, трябва да имаш реални шансове. Или някакви шансове.   Официално, основните мотиви за ранното отпадане са два: слаба правителствена подкрепа и липсваща инфраструктура.Ще се спра накратко и на двата: Слабата правителствена подкрепа не е от вчера. При подобно развитие не трябва да се дава ход на кандидатурата по принцип. Без финансовия гръб на държавата кампанията се прави за упражнението, не за целта. Липса на инфраструктура: също не е изненада. Не успяхме да направим инфраструктура за Летните олимпийски игри на 500 километра, та камо ли за някакви си Зимни.   Та да продължа с вътрешните ежби. София не е автономна територия, подчинена на кмета на Общината, радваща се на екстериториалност… Все пак София е в България и това няма да се промени.
Кой е по- по най? Не знам, но мисля, че всички ангажирани вече са поне едно стъпало надолу в очите ни.   Вярно е, че след като посипвам толкова много критики срещу кандидатурата съм неин противник. Напротив. Смятам, че трябва да подаваме кандидатура винаги, когато сме готови. В този случай не бяхме, но трябва да извлечем поуките от неуспеха и да продължим напред. Да анализираме грешките и на другите и да не ги повтаряме. И следващия път поне да стигнем до втория кръг… :)   С тази цел, ще изброя кандидатурите, които дори не са стигнали до нашето ниво, и причините за отказа. Явно е, че за 2014 е трябвало и ние да направим това:

 

Държава:	Причина за отказ:	Забележка:
Андора	Липса на подкрепа от националния Олимпийски комитет	Обмисля кандидатура за 2022
Анси, Франция	Липса на подкрепа от националния Олимпийски комитет след загубата на игрите през 2012	Обмисля кандидатура за 2018
Ерзурум, Турция	Националният Олимпийски комитет на Турция критикува липсата на инфраструктура
Харбин, Китай	Инвестициите са насочени за Зимната универсиада през 2009
Мюнхен, Германия	Националният Олимпийски комитет критикува липсата на планове
Йостерзунд, Швеция	Липса на политическа подкрепа
Рино и Лейк Тахо, САЩ	Липса на подкрепа от националния Олимпийския комитет
Шимла, Индия	Липса на подкрепа от правителството
Тромзьо, Норвегия	Правителството отказва гаранция за кандидатурата
Цюрих, Швейцария	Оттеглят кандидатурата си през 2004

Извинявайте, ако този постинг е не съвсем точен и не съвсем подреден, но го писах на олимпийския принцип... :)

си се справил :)

Нямаше нужда... (това е само от учтивост, иначе се радвам) :))

всъщност е много добра новина. Аз не съм съгласен моите пари да се харчат за подобни дивотии от шайка ояли се бюрократ с еднчка цел да врътнат някоя далаверка и да съсипят и малкото останала природа.

А колко са каъдрни е показателно логото по-горе: лайно на ограда или нещо подобно.

положителна нагласа за такива общонационални проекти. Ние самите още не си вярваме ( не че нямаме основание за това). Голяма част от инвестициите за инфраструктура, така или иначе са заложени в бюджетите и плановете за развитие на страната. За изграждането на новите спортни центрове щяха да се направят конкурси за инвестиции от обществено-частен характер, на български- една част държавни и една част частни пари.
Грозното е, че Боровец, вместо да се хване за ръчичка със София, се обърна срещу нея още през зимата, когато се подготвяше всичко.
И на мен ми е мъчно, че не се получи, дано следващият път да сме по-добре...