За филма “Шифърът на Леонардо” се написа предостатъчно. При това преди повечето от нас да са имали възможност да го гледат. Аз също още не съм направил това, но навсякъде срещам един и същи стереотип: Том Хенкс и Одри Тоту правели много слаби роли, Иан Маккелън бил както винаги маниакално добър, въпреки оковите, които слабият филм слага на ръцете му. Жан Рено играел поредния французин. Само за него не четох, че е справил зле...

Заповам да се питам, възможно ли е режисьорът на "Красив ум" да не може да мотивира актьорите си да играят добре?

Много уважавам Том Хенкс. Ако трябваше, Форест Гъмп щеше да спаси филма от критиките. Не знам, ако играе толкова слабо, как ли е спечелил толкова пари с филмите си? Както и Оскар за главна мъжка роля. Странно ми е също така, че печели наградата с ролята на идиот. Дали има паралели с този филм? Ще видим на номинациите догодина.

Все пак в този постинг ми се иска да отделя повече внимание на Одри Тоту и на главната героиня. Духовитите журналисти се изказаха, че играе слабо и явно не може друго от ролята на инфантилната й героиня във филма, направил я известна навсякъде по света.

Аз обаче искам да я защитя. Защото Амели Пулен е ролята на живота й. Това е моята представа за “девойка французойка” :)

Според мен филмът за Амели е явление. Той легитимира краткото бягство от твърдия разум и разнообразието в ежедневието на мнозина от нас, като ни предоставя едновременно колко романтично и трагично може да бъде едно влюбване. С филма осъзнаваме, че в момента, когато получим това, което винаги сме желали, трябва просто да протегнем ръка и да го задържим, защото може да го изпуснем да отлети. Да постигнеш щастието не е необходимо много.

Мисля си че силата на Одри Тоту е да изглежда щастлива. Всичко останало не й се отдава така лесно. Може в новата си роля да се справя зле, но за мен тя си остава героинята в първия й филм. Тя трябва да играе французойка във френски филми, защото явно Холивуд развращава. Може ли в друг, освен френски филм от устата на просяк да се срещнат релпики като: “Съжалявам госпожо, в неделя не работя”  (след като Амели е пуснала монета в шапката пред него)

Героинята на Одри и нейното обкръжение за мен си остава есенцията на всичко френско, носещо този уникален дух.

Пиша този текст на фона на музиката на Ян Тиерсен, автора на саундтрака към филма. Всяка нота от него е толкова френска и толкова автентична, че се убеждавам, че Франция е жива. La Noyйe n’est pas morte!

Франция диша, твори, грешки. Понякога се опитва да поправи тези на другите, но не успява. Не можем да ги виним за това. Не можем да виним Амели!

Все пак тя е французойка... А за хулите по отношение на филма ще отида да се оплача на пингвините.

Филмът се опитва да завърши трансформацията на Одри Тоту от:

Това девойче...	В Меглена Кунева :)

"Шифърът на Леонардо" е един филм-недоразумение. Крайно време е да се опитват да създадат филмови хитове на базата на бестселъри!
Одри Тоту е прекрасно нежно френско дете, а "Le Fabuleux Destin d'Amelie Poulain" е един от любимите ми филми и за мен е уникален. Но се опасявам, че Одри трудно ще бъде възприемана извън контекста на Амели от зрителите, които вече са я гледали и обикнали в тази й роля.