Филмът "Мюнхен": Вглъбеният човек с пистолет в ръка... За съжаление само на плаката...

Започвах да пиша този постинг вече два пъти, но никога не успях да се справя със задачата да напиша нещо, което става за четене. Тъй като преди описах съдържанието на книгата и на музиката, ми се струва, че е време да затворя този "триптих" и да махна подсказката от десктопа си...

Вместо за брилянтността на филма поради неговата висока художествена стойност, ще си говорим за цензурата и автоцензурата. Всъщност, ще си пиша, пък дано ви е интересно...

Излизането на книгата е отлагано около 10 години. Цензурата не позволява демитологизирането на еврейската държава като принципна и цивилизована държава. Ръцете на евреите са дълги, най- дълги в Щатите и Северна Америка по принцип. Но все пак Джордж Джонас я издава.

Кои са разликите между текста и филма? Ще посоча по- интересните от тях...

Филмът не споменава името на младия генерал, с когото се среща Авнер в апартамента на Голда Мейр. То е Ариел Шарон. Днес той лежи в кома, от която може никога да не се събуди. Но е направил наистина много за държавата си.

За сметка на тази некоректност, в книгата не се среща репликата на Голда Мейр, председателстваща тягостното заседание на кабинета след атентатите в Мюнхен: "Всяка нация трябва да намери начин да постигне компромис със собствените си ценности. Ние бяхме убивани безнаказано отново". "Откъде идват всички тези касапи?" Браво Спилбърг, смело! Дори прекалено смело, за да бъде реалистично... Не вярвам разузнаването да не е запознало своя министър- председател за работата на всеки по- значим палестински терорист.

Друг, особен момент е участието на Льо Груп в издирването на целите, планирането и осъществяването на убийствата и прикриването на следите. Спилбърг целенасочено се опитва да ни убеди, че именно палестинците са отговорни за смъртта на трима души от екипа на Авнер. В книгата обаче това не е така. В книгата Папа така и не се усъмнява в участие на национално разузнаване, както и никога не нарича Авнер сина, който никога не е имал.

В книгата в Лондон Авнер не попада на следите на своята цел номер едно, а ЦРУ дори не се споменава. Интересен елемент, все пак Спилбърт живее в Щатите...

И на последно място, финалът, който Спилбърг е избрал: разкриването на истината, че екипът на Авнер далеч не е единствен, е изпипан докрай. В книгата Авнер и колегите му се досещат за това още в средата на повествованието. Някакси непохватно...

В крайна сметка, каква е моята оценка за събитието "Мюнхен"? Скучна, почти безидейна, повествователна книга, отлична музика и много добър филм. Предимно поради невъзможността филмът да трае 4-5 часа материалът е трябвало да бъде съкратен до 3. Някои от образите са твърде повърхностно изградени. За сметка на това Ерик Бана се представя и бива представен блестящо. Може би именно там трябваше да се постави и ударението...

Аз лично очаквах повече, защото не мога да приема, че има хора, които могат да убиват просто така: без угризения, терзания, ограничения. Може би очаквах хората просто да бъдат хора.