|
Често се налага председателят на Европейската комисия да прави компромиси |
На 4 април 2006 г. Комисията ще се опита да включи в дневния ред на ЕС битката по приемането на проекта “Болкещайн” за европейска директива в областта на услугите. В Страсбург, където тази седмица заседава Парламентът, колегиумът на комисарите ще представи модифициран вариант на текста, който отчита в голяма степен промените, приети от евродепутатите на 16 февруари. Новият текст отменя "принципа на страната на произхода", който позволява на доставчик на услуги да работи на територията на целия ЕС при условията, гарантирани му в страната, в която той е установен. Директивата не се прилага и в следните области: обществени услуги, социални служби, здравни осигуровки, банкова дейност, агенции по заетостта, аудиовизуални услуги и хазартни игри.
Подобна разпоредба разпали полемиката във Франция по време на дебатите относно приемането на Европейската конституция и прословутият “полски водопроводчик”. Тя е заменена от принципа на свобода на предлагането на услуги в ЕС, като приемащата страна е задължена да премахне административните пречки.
Работата на Комисията бе извършена под строгия надзор на Парламента и страните членки, особено от Франция и Германия, като целта бе да се намери компромис между предварително предложения текст и вота на евродепутатите. В очакване на официалното публикуване на предложенията за текста на директивата, докладчикът по тях Евелине Гебхардт изтъкна, че е зарадвана, че вижда “работата на Комисията да се задвижва в правилната насока ".
Кратки разяснения
В рамките на процедурата по съвместно вземане на решение, Европейският парламент има ключова роля, тъй като неговият глас е равносилен на гласа на Съвета на ЕС. Без да съгласува предварително със Съвета, Комисията предлага вариант на директивата, която се струва прекалено либерална на представителите на гражданите от ЕС – евродепутатите, които на 16 февруари отхвърлят принципа на страната на произхода и го заменят с нова свобода на предлагане на услуги.
Какво значи това?
Независимо от словесните еквилибристики на всички езици, доставчиците на услуги нямат право да работят в друга страна членка на ЕС без разрешение. Какво, ако става дума за есенцията на нещата, е различното от действащото досега вторично законодателство?
Може би трябва да се задълбочим в текста… Там ще открием истината