Прочетен: 1578 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2006 23:44
Саундтракът на "Мюнхен" - поредният шедьовър на Джон Уилиямс |
Каквото и да напишем за музиката, композирана от великия Джон Уилиамс ще бъде недостатъчно. Авторът на оригиналната партитура (original score) за филмите “Мемоарите на една гейша”, “Война на световете”, “Епизод III” и “Мюнхен”, издадени през 2005 г. и на “Супермен” и “Хари Потър и орденът на феникса”, подготвяни съответно за 2006 и 2007 г. показват музикалния гений на един от най- добрите в бранша.
За работата си през миналата година Международната асоциация на критиците на филмова музика закономерно го обяви за композитор на 2005, а музиката му за филма “Мемоарите на една гейша” – за най- добра творба за същата година.
Тук обаче искам да пиша за работата му върху филма “Мюнхен”. Това е поредният проект на Стивън Спилбърг, който получава музика от Джон Уилиамс, посветен на евреите и Израел след уникалната му работа по “Списъкът на Шиндлер”. Както може да се досетите, ако сте гледали филма, и този саундтрак е издържан в неговия неповторим стил – затрогваща, динамична и поглъщаща музика, която по- скоро сама по себе си диктува събитията на екрана, отколкото динамиката на образите да разполага със съпътстваща мелодия.
Както обикновено, си позволих да изслушам музиката към филма преди да гледам самата лента. Така “на сляпо” усещам атмосферата на филма по- добре и се опитвам да оценя работата на композитора и влиянието, което той има върху цялостното усещане за филма. И резултатите бяха повече от впечатляващи.
Елегичното начало в “Мюнхен 1972” със сърцераздирателния напев на скърбящата жена показва раните, които причинява политиката на хората навсякъде по света и в близкия изток в частност. И същевременно представлява незабравимо начало. Темата се развива още няколко пъти през целия филм, като ни кара отново и отново да се чувстваме уязвими и ужасно сами.
В същото време “Hatikvah (The hope)” изпълва с нова надежда. Нова надежда, попарена с “Remembering Munich”. Евреите са наказани да помнят завинаги.
Въпреки че се справят успешно при изпълнението задачата си да убиват човешки същества, израелските агенти запазват човешкото в себе си и страдат. Мъките, съмненията и притесненията им са изразени в “Bearing the Burden”, “Letter Bombs” и “Thoughts of Home”.
Защото въпреки всичко, ние оставаме хора.