"Отмъщение"	"Мюнхен"

Предупреждение: ако не сте чели книгата е възможно този текст да я направи безинтересна.


Книгата “Отмъщение”, завършена от Джордж Джонас през 1983 година чака близо 10 години, за да бъде публикувана заради цензурата и съпротивата на евреите навсякъде по света. Тя казва много истини, някои от тях премълчава, но определено се опитва по обективен начин да “освети” действието на един еврейски контратерористичен отряд в Европа и Близкия Изток.

Независимо от предубедеността, с която посрещам всяка книга която чета, никога не спрях да мисля за действията като реални и да си представям, че лицата са истински а събитията - исторически документирани. Но както всяка една книга, границата между истина и измислица се размива, а за нас остава послевкусът. Тази книга нагарча, но същевременно знам, че не съм погълнал нещо твърде тежко.

Когато пиша за тази книга не мога да не се замисля за периода от време, в който се развива действието: около три години. Кратко време, когато става дума за велики дела. Щом като великите дела могат да се извършат за дни, велики ли са наистина?

“Отмъщение” разказва протяжно за убийства на важни за палестинската кауза лица, извършени координирано, хладнокръвно, безнаказано. По мнението на израелските агенти: твърде лесно. Но се прокрадва съмнението: лесно не значи ефективно. Добрите резултати могат да бъдат контрапродуктивни. Въпреки старанието си и съвестното изпълнение на задачата убийствата в Европа пораждат нова, ответна вълна на палестински тероризъм. Тероризъм без адрес, насочен срещу всички. Причинените страдания в домовете на европейците ги правят по- отстъпчиви за палестинската кауза. След близо 50 години техните методи дават резултат.

Подобни разсъждения в книгата обаче липсват. Книгата разказва за чисто човешкия страх на агентите, установили колко лесно е няколко души да бъдат открити и елиминирани. Не изпитват вина за стореното, а само за неуспеха си да елиминират всички свои цели. И да обезглавят арабския и палестински тероризъм.

Според мен книгата е доказателство за силата на държавната машина да определя съдбата на отделните лица. Да си играе с чувствата им и да ги изпраща да се борят със сенки и вятърни мелници. Тази способност на държавата нараства с нейната сила и ефективност, както и със слабостта на нейните съседи или на другите държави по принцип. Показва какво значи държавен произвол, произвол на безименни чиновници, определящи съдбата на единици, хиляди, милиони. 

В края на всяка битка на живот и смърт има победител и победен. Но не и в битката между Израел и Палестина. Двете страни, полуживи, полумъртви продължават своя епичен сблъсък и днес. А най- големите държави стоят отстрани и дирижират тихомълком. Враждата остава, армиите остават, тероризмът също. Актуално нали?

А е писано преди близо 25 години.