Защо търсенето и предлагането на глобални публични стоки може да убива

През 1970 г. на световно равнище се случиха 78 сериозни природни катастрофи, които засегнаха около 80 милиона души и нанесоха икономически щети за около 10 милиарда долара. През 2004 г. броят на природните катастрофи се покачи на 384, като взе повече от 200 милиона жертви. Икономическата цена скочи на 50 милиарда долара. Окончателните цифри за 2005 г. ще бъдат дори по- стряскащи.

Една от причините за огромното нарастване на броя на природните катастрофи е, че в миналото много от тях не са били регистрирани. Но дори и при отчитане на този фактор на подценяване, броят на наводненията, ураганите, тайфуните, свличанията на земна маса и други природни бедствия нараства показателно през последните ри десетилетия. И което е дори по- лошо, бедствията сега отнемат повече човешки животи и изискват много повече средства за отстраняването си, отколкото преди едно поколение. Светът не само е по- гъсто населен, но повече хора живеят в тесни урбанизирани “жилищни ивици” или в паянтови градове. Нищо чудно, че според Червения кръст понастоящем повече хора са принудени да се преместят поради настъпването на природно бедствие, отколкото поради настъпването на война.

В същото време увеличаването на бюджетите на международните организации, натоварени с грижите по облекчаването и възстановяването на засегнатите територии изостава по темпове. Световната банка, основен източник на средства и техническо сътрудничество за проекти по възстановяване и развитие разполага с по- малко, отколкото преди 10 години. Бюджетът на Върховния комисар на ООН за бежанците се е увеличил с 62 % в сравнение с 1990 г. Това нарастване може да се струва осезаемо, но е повече от недостатъчно, като се отчете, че през 2010 г. се очаква 50 милиона души да бъдат разселени само по екологични причини. На свой ред, бюджетът на ООН се е увеличил само с 26 % през последните 15 години. Това не е изненада, защото един скорошен доклад посочи, че централата на ООН страда от “неприемливо амортизиране, строителни и противопожарни недостатъци, недостатъци от гледна точка модерните изисквания за сигурност и от гледна точка на екологични проблеми.”

Има много обяснения за този опасен дисбаланс, но важното обяснение е самото естество на публичните стоки. Публичните стоки са тези, чиито използване от едно лице не възпрепятства ползването им от друго (като например пътната сигнализация или опитите за предотвратяване на епидемия от птичи грип). Едни от най- явните прояви на публичните стоки са в международните прояви на полицейско сътрудничество, на здравни стандарти или на спасителни акции. Предлагането на тези ценни стоки е проблемно дори когато са доставени от национални правителства в рамките на територията, върху която те упражняват юрисдикция. Когато въпросните публични стоки могат да бъдат “произвеждани” чрез сътрудничество на много държави или от организации като ООН, трудностите по балансиране на търсенето и предлагането са дори по- големи.

Проблемът се корени в икономиката. При производството на публична стока за предоставилите я е невъзможно да ограничат нейното потребление или да извличат полза от нейното потребяване (Най- вероятно вие се възползвате от международната система за валутни разплащания, която прави изпращането на пари по- сигурно, по- евтино и по- бързо, без при това да заплащате за тази услуга). Именно поради тази причина на първо място е толкова трудно да се произвеждат публични услуги—единствено правителства и други публични институции могат да ги доставят. По същата причина и търсенето на публични услуги надхвърля предлагането. На всеки пазар цените се покачват когато търсенето надвишава предлагането. На този пазар при липса на предлагане не се стига до повишаване на цената, а на нарастване на несигурността и нестабилността за всички.

Да наистина, много проблеми – финансови кризи, замърсяване, престъпни мрежи и тероризъм се коренят преди всичко в самите държави. Но тези проблеми често преминават границите (spillover) и се простират още повече, докато не се постигне сътрудничество между държавите. САЩ, Европа и Япония не успяха да избегнат последиците от вируса на ТОРС през 2003, а и няма да бъдат пощадени от епидемията на птичия грип, ако просто защитават собствените си граници. Изходът при подобни събития зависи преди всичко от успеха на Китай, Виетнам и други азиатски държави да контролират следващото смъртоносно избухване на вирус. Наистина, експертите се опасяват, че организационните, финансовите и медицински капацитети на разположение за борба с епидемията от птичи грип са ужасно недостатъчни, въпреки факта, че правителствата са сериозно загрижени и увеличават бюджетите си за борба с тази заплаха.

Световните икономически дисбаланси, свързани с бюджетния и търговския дефицит на САЩ, обменният курс на Китай или слабият ръст на Европа може да причинят загуби на работни места, да намалят доходите и да разширят бедността. Всичко това са негативни изходи. Но те бледнеят в сравнение с последиците от дисбаланса между предлагането и търсенето на глобални публични стоки. Това е дисбаланс, който убива хиляди души всяка година и ще продължава да ни нанася удари по- близо до нашите домове. Навсякъде.

От Моизес Наим - главен редактор на списание Foreign Policy