Съвременните художници често работят с материали, обекти и образи, инспирирани от популярната култура. С други думи, флиртуват с кича.

Тази естетическа система на масова комуникация е описана на теория от философа Теодор Адорно. "Кичът не е утайката на изкуството, нито упадъка му, а отровена субстанция, свързана с него”, пише той. “Как да се преборим с него е сложният въпрос на настоящето." След дълъг период в чистилището, кичът днес отново е на мода.
Художниците Pierre et Gilles са създали една вълшебна Вселена, в която религиозни образи се представят като еротични. Те подреждат старателно декорите и позициите в своите снимки. После ги ретушират с няколко слоя боя, като дават илюзията за съвършенство. Представлявани от галерията Jйrфme de Noirmont, Pierre et Gilles са сред най- изнасяните автори. Тяхната Мадона с ранено сърце, позната още като певицата Lio, е оценена на 196 500 долара (165 312 €) през ноември 2003. На свой ред американецът Jeff Koons черпи инспирация от индустрията за забавления, за да потърси границата между “висшето” и “низшето” изкуство. "Работил съм с предмети, които понякога са кич, но самият кич никога не ме е интересувал ", твърди художникът. Кичът, оценен и коригиран от Koons струва много скъпо. Керамична творба с бяло и златно, показваща Майкъл Джексън и неговото шимпанзе Бабълс бе оценена на 5,6 милиона долара през 2001 в Sotheby"s.
Синоним на лош вкус, кичът участва в едно тотално изкривяване. Такъв е случаят със скулптурите, изменени така, че да изобразяват някои от елементите, които се срещат в творбите на Салвадор Дали, направени след неговата смърт. През ноември 2005 г. френският аукцион Tajan продаде за 18 500 € една изливка, наречена Space Elephant. Според специалиста Бруно Янсем, същите скулптури в по- голям формат могат да се намерят в халетата на някои китайски фирми.
Кичът е част дори и от работата на антикварите. Според теоретика Ейбрахам Моулс, в исторически план също може да се говори за толериране на кича. Вкусът на Лудвиг ІІ от Бавария, прочул се с твърде високото остойностяване на творбите е христоматичен пример за съществуването на подобни явления и през XIX век. През ноември 2003, Christie"s в Лондон оцени на 8 544 € венециански стол от XIX век с формата на мида. Столовете с форма на раковини се търгуват на британския пазар на стойност около 15 000 €. За около 1 500 до  2 000 € може да се продаде и стол за ловни срещи, който комбинира рогата на лос и елен.
Подобни редки предмети не винаги намират купувач, независимо от предварителните оценки. Sotheby"s трябваше да изпита това през ноември 2005 с неуспех за продажба на колекцията на Mony Linz-Einstein, директор на галерията Epoca. Къщата успява да продаде един полилей с раковини и бели корали за 10 200 €. Но пък натурлистичните керамики, приписвани на Charles-Jean Avisseau или Franзois Maurice останаха без купувач. Също както и един trompe-l"oeil на грънчаря от XVI век Bernard Palissy, представляващи фантастичен бестиарий от извити змии и раци върху папрат и мъх. Christie"s бе изложила през април 2005 в Ню Йорк колекция от предмети с цени между 2 000 и 4 000 €. "Някои творби не могат да се нарекат кич, твърди Ерв де ла Верери, специалист на Christie"s. Но когато са поставени една до друга, това създава смешна среда. Това е атмосферата на Втората империя."

Кичът е знак за завръщането на културата на супермаркета. През 1995 бе организирана кич разпродажба на фона на песните на Шантал Гоя! Около армия градински джуджета, една гъска обкръжена с шишарки бе продадена за 4 500 франка. Магазините Ader предложиха на 1 март 600 снежни топки на цена около 30 до 100 €. Топките се разтварят и разкриват образите на животни или Дядо Коледа, които при повторното им затваряне правят изкуствен сняг. В една от топките можеше да се намери и снимка на дизайнера Жан Пол Готие от Pierre et Gilles, като цената й беше от 90 до 100 €. Има ли разлика от един кич до друг?
LE MONDE | 25.02.06 | 13h38 • Mis а jour le 25.02.06 | 13h38