В резултат на седемгодишни изследвания на група независими историци, издателство “Oldenbourg Wissenschaftsverlag” издаде на 17 февруари под формата на огромен труд от 2 374 страници книгата ”Дрезднер банк и Третия райх" (Die Dresdner Bank im Dritten Reich).

Идеята за това изследване се появява през 1997 г. след полемиката около швейцарските банки и връзките им с нацисткия режим: Дрезднер Банк изисква подобно разследване и отваря своите архиви.

Изследването “беше възможно единствено защото директорите на банката осъзнаха, че безразличието (...) причинява толкова икономически и морални щети, че не е икономически оправдано ", изтъква Клаус - Дитмар Хенке, професор в Университета в Дрезден и ръководител на екипа. Неговите изследвания показват как Дрезднер Банк, по това време номер две в Германия, доброволно е осъществила "особено тесни лични и търговски връзки с националсоциалистическия режим ".

След падането на нацисткия режим според един доклад на американските военни окупационни сили, публикуван през 1980 г. банката започва да се свързва с нацистките престъпления. Говорителят на съвета на директорите на Дрезднер в края на 1942 г., Карл Раше, който също има офицерски ранг в СС, е единственият банкер, осъден от Нюрнбергския трибунал. Монументалният труд на историците разкрива окончателно че някои от дейностите на банката "най- вече частното кредитиране на СС" са били подценени. Историците откриват следи за 47,7 милиона райхсмарки, предоставени под формата на кредит на частите на СС и 17,5 милиона, директно предоставени за други проекти на техния ръководител Хайнрих Химлер, при положени, че предишните оценки са били за кредити в размер приблизително на 30 милиона. Тези кредити са използвани преди всичко за финансиране на икономиката с робския труд в предприятията за насилствена работа, както и за други проекти на СС, най- вече за постояването на сграда близо до концентрационния лагер Саксенхаузен.

Изследването установява, че Дрезднер Банк е предоставила на СС дружества за прикриване осъществяването на определени дейности.Тя е препродала на СС едно предприятие, което им позволява по- бързото експлоатиране на териториите в Чехия и Австрия.

Национализирана след фалита си през 1931 г. Дрезднер винаги се е ползвала с определена автономия при взимането на решения.След идването на власт на Адолф Хитлер, нейният ръководител, Карл Гьотц, вкарва в съвета на директорите двама членове на нацистката партия: Карл Раше, бъдещ директор и Емил Майер, също член на СС, чиито племенник, Вилхелм Кеплер, е икономическият съветник на Хитлер.

За разлика от своите конкуренти, Дойче Банк и Комерцбанк, Дрезднер Банк решава да предостави услугите си на нацизма. Тя отстранява своите еврейски служители и директори и силно намалява пенсиите на "неарийците". През 1935 тя е първата, която протяга ръка към една банка, притежание на еврейско семейство, банката Арнхолд. Тя използва средствата й, без да предостави на собствениците повече от 3 % от цената на продажбата.

Дреднер Банк е приватизирана отново през есента на 1937. Това ни най- малко не намалява нейните контакти с режима.Тя продължава да подпомага ограбването на евреите, финансирането на военната индустрия, използването на суровините в окупираните държави, дейностите на нацистите в неутралните държави, трафика на откраднатото злато. Дрезднер Банк е имала и търговски отношения с пет германски строителни фирми, които са построили лагерите на смъртта. Тя притежавала 26 % от Хута Хох и Тийфбау, които изграждат пет крематориума, в които се намират газовите камери в Аушвиц - Биркенау, последният от които е издигнат през април 1943.

Article paru dans l"йdition du 17.02.06