Традиционно САЩ са страната, обвинявана за провала на Протокола от Киото. За да го запазят, европейските държави търсят нови начини за регулиране на вредните емисии.

Смог над Лос Анджелис. Съдинените щати са отговорни за 25% от световните емисии на газове, пораждащи парниковия ефект, при едва 5% от световното население.

Вместо да се санкционират най- големите замърсители, залогът за запазването на протокола от Киото и последната идеята на страните по него е да се стъпи на принципите, уреждащи пазарната икономика. На практика, те биха сложили край на практиката емисиите на тези газове да не се заплащат, при положение, че вече се регулират от система на квоти за тон, или "разрешителни за замърсяване", които се купуват съгласно законите на търсенето и предлагането.

Колкото и просто да се осъществява това на хартия, този принцип би трябвало да доведе до много по- сложното учредяване на международен пазар на емисии на въглероден двуокис, който би трябвало да започне работа през 2008 г. и в този момент би трябвало да служи като “естествен” регулатор на глобалните емисии на вредни газове от индустриализираните страни.

На европейско ниво борсата Powernext, която започна работата си преди шест месеца, регистрира през януари на тази година рекордни стойности на обема на осъществените транзакции, което показва истинския интерес към тази вид дейност. Powernext Carbon, борса за квоти на CO2 , която започна работа през юни в Париж, вече достигна през януари оборот от 1,9 милиона изтъргувани тона CO2, срещу 1,3 милиона през декември. Числа, които отговарят на среден дневен оборот от 89 364 тона, което представлява увеличение с повече от 163 % в сравнение със средните стойности, постигнати в течение на първите шест месеца от работата на тази борса.

"Най- големите скоро ще се включат на нашия пазар. Търговията с CO2 се намира във възходяща тенденция ", преценява Тиери Карол, търговски и маркетинг директор на Powernext, дружеството, което управлява Powernext Carbon. И "това е само началото", обещава той.

Тази борса започна работа с шест фирми през юни, а понастоящем наброява 33 индустриални дружества, като френския производител на цимент Vicat, или банки, действащи като посредници. "Темпото ни на присъединяване е три или четири нови фирми на месец ", уточнява господин Карол.

Тъй като фирмите надвишават квотите си, емисиите са възможни след заплащането на глоба в размер на 40 € на тон CO2. И това наказание не ги освобождава от задължението да си купят на пазара липсващите им количества. В началото на 2008 г. , с навлизането на Протокола от Киото във втората му фаза, глобите ще възлизат на 100 € за тон CO2. Бързото световно развитие би могло да доведе до недостиг на тези разрешителни и да повиши цената им, която в момента се върти около 26 € за тон CO2, което ще накаже най- небрежните индустрии.

Добрите пожелания от Киото също имат за цел да подтикнат индустриалците да инвестират в чисти технологии, за да избегне заплащането на тези допълнителни емисии и евентуално да има възможност да препродава своите права на други фирми. Този протокол също позволява на индустриализираните страни да се освободят от част от своите задължения на своята територия като правят “чисти” инвестиции " в развиващите се страни.

Френската химическа фирма Rhodia демонстрира проект, който има за цел намаляването на емисиите на газове, пораждащи парниковия ефект в соята фабрика в Онсан, Южна Корея. В замяна Rhodia получи кредит на емисии на CO2 от Агенцията на Обединените нации, натоварена с надзора на този вид проекти. Rhodia очаква да получи допълнителни излишни количества чрез подобен проект в Бразилия.

В началото на 2005 г. Европейският съюз създаде система за размяна между страните членки. Засегнати са около 11 500 дружества, които представляват половината от емисиите на CO2 на 25-те страни членки.

Вестник "Le Monde"
16.02.06 | 17h46  •  Mis а jour le 16.02.06 | 19h25

Да срещна още някой будала, който го чете този вестник. *тъмс ъп*

на мен татко ми е разказвал, че Германия ни плащала някакви пари...за чист въздух, но нищо конкретно не знаех. Благодаря за инфото.

tezi raboti sega gi u4im po geografiq i statiqta mnogo 6te mi pomogne za edno ese
ne se pritesnqwai nqma da plagiatstvam amo 6te izpolzvam nqkoi danni
aide 4ao