Постинг
14.02.2006 11:57 -
Велислава Дърева за карикатурите
Не знам доколко е удачно пействането на материали, които са намерени в Интернет и показването им едва ли не като "наше дело".
Все пак, като режисьор на представлението тук, ще се опитам да събера на едно място всички интересни мнения по въпроса за карикатурите.
Когато прочетох тази статия установих, че в предишния си постинг не съм бил изцяло коректен, за което се извинявам ...
Признаването на грешката също е част от възстановяването на справедливостта, както и даването на право на отговор.
Именно това е хубавото на свободата на словото :)
Иначе по друг повод обещавам да не пействам много често... :)
ВОЙНА НА КАРИКАТУРИТЕ
Копенхагенски синдром
http://www.vsekiden.com/news.php?topic=3&id=12180
Статия в електронния сайт "Всеки ден"
Велислава Дърева
Този вик се носи над Иран, Ирак, Сирия, Ливан, Алжир, Мароко, Кения... Гневни мюсюлмани громят и опожаряват европейски посолства, тъпчат и горят знамената на европейски държави и наистина се лее кръв. Крясъкът “Аллах е велик!” кънти над Копенхаген, Париж, Берлин, Мадрид, Страсбург. Гневните мюсюлмани, които живеят в Европа очевидно нямат нищо против свободата на словото, макар да я заклеймяват като “западен тероризъм”.
Още миг и някакви си 12 карикатури ще подпалят световен конфликт, война на религиите, апокалиптичен сблъсък между цивилизациите. Едва ли не.
Ако не бяха карикатурите, щеше да е нещо друго. Повод винаги може да се намери. Или скандал на футболен мач. Или току виж кипра французойка минала по къси панталонки покрай някоя джамия и така нанесла обида на исляма. И карикатурите, и религията нямат нищо общо с “похода на гнева”. Ако имаха нещо общо, походът щеше да тръгне още през септември.
Разбуждането на Хънтингтън
“Гневът” избухна с 4 месеца закъснение. Когато Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) реши да предаде иранското досие в Съвета за сигурност на ООН и над ядрената програма на Иран увисна една огромна въпросителна. И когато войната в Ирак започна да клони стремително съм една мъчителна безкрайност, а “коалицията на желаещите” съвсем се просени.
Опожарените европейски посолства, стъпканите знамена на Дания и Норвегия, убийството на католически свещеник попълниха оредялата коалиция с мотивирани и разгневени западноевропейци. Които като нищо могат да си припомнят времената на кръстоносните походи.
Махмуд Ахмадинеджад, президент на Иран, придърпа към американската “ос на злото” целия ислямски свят и преформулира своята кауза от “борба за ядрен реактор” в “борба срещу неверниците и в защита на пророка, исляма и всички мюсюлмани”. По-лесно и някак по-вдъхновяващо е да скандираш “Аллах е велик!”, отколкото “Искаме ядрени оръжия!”. Нещо повече - на американската “ос на злото” Иран противопостави своя “сатанинска ос”. И вписа в нея всички “страни оскърбителки”, където независимата преса публикува карикатурите - Дания, Норвегия, Германия, Франция, Италия, Испания, Швейцария, Полша, България...
Буш презря цялото международно право и започна войната в Ирак като лекомислена улична престрелка за поредната бензиностанция. Ахмадинеджад демонстрира същото презрение към международните организации. Неговите послания са недвусмислени - МААЕ, ООН, Европа и всички немюсюлмани са “врагове” и “идиоти”, Израел трябва да бъде изличен от картата, холокостът е еврейска лъжа и изобщо - “Епохата на сдържането вече отмина”.
Така режисираният “гняв” обслужи двамата антагонисти – САЩ и Иран. Джордж се кълне в Библията, Махмуд – в Корана. Но всъщност са въоръжени с най-опасния подарък, поднесен на човечеството от Хънтингтън. Неговата стройна теория “мотивира” и “оправдава” всеки, обладан от желанието да срути света.
Лицата на пророка
Защо са гневни мюсюлманите? За това, че някой си е позволил да изобрази Мохамед и така е нарушил догмите на Корана? Или защото в чалмата на пророка има бомба? Или защото на една от карикатурите ще разпознаете не друг, а тъкмо Осама бин Ладен? Въпросите са излишни. Тези, които искат кръв и смърт, не са виждали карикатурите. Обаче имамите им казали, че Мохамед е изобразен като свиня, което, разбира се, е чиста лъжа.
Нито в Корана, нито в един хадис (хадисите съдържат проповедите и делата на Мохамед) няма изрична забрана лицето на пророка да бъде изобразявано.
“Думата “изображение” се отнася за статуите, които били почитани в предислямския период. Тези, които забраняват изображенията, бъркат емоциите със законите. От правна гледна точка не съществува нищо против изображенията”, казва Хасан ал Малки, саудитски сунитски изследовател.
"Собственият ми баща, който е шиитски аятолах, беше поставил на бюрото си портрет на пророка", казва Мехди Халаджи, преподавател в Института за близкоизточни проучвания във Вашингтон.
В най-големите музеи на Турция, Сирия, Иран, Афганистан се пазят стотици и хиляди изумителни миниатюри на Мохамед, рисувани от ислямски майстори между 12-и и 16-и век. На тях е изобразено лицето на пророка.
Мохамед е красив млад мъж с плътна черна брада и мустаци, орлов нос, полегати вежди и изразителни очи. Носи чалма, от която излизат огнени езици. Ще го видите вглъбен, седнал на своя червен молитвен килим. Сериозен, докато беседва с архангел Гавраил или със своите сахаба (сподвижници). Засмян, любезен и гостоприемен, когато посреща четирите ангела. Усмихнат и почтителен, докато разговаря с християнски духовници. Суров, в бойни доспехи, въоръжен със сабя, възседнал буен кон, а над него – пак архангел Гавраил. Възвишен, полетял към седмото небе върху своя кон Бурак (конят има лице на жена). Възторжен, в мига на възнесението, понесен от архангел Гавраил.
Ще го видите в деня на неговото раждане – един ангел държи новороденото, друг кади тамян с кадилница, вляво са трите орисници, вдясно – дядо му Абд ал-Муталиб, който поразително напомня св. Йосиф. Ще видите как Мохамед и Христос яздят един до друг, и двамата - с ореоли. Христос е възседнал магаре, Мохамед - камила. И от чалмата му не излизат пламъци. Разговарят оживено. Мохамед е замислен, Христос – въодушевен. Отиват да се срещнат с Мойсей (също с ореол и също така красив), който очевидно ги очаква с радостно нетърпение.
И как ни един мюсюлманин не се е разгневил от цялото това “светотатство”, не е отишъл да срине тези музеи, да изпотъпче с крака тези “богохулни” шедьоври и да предаде на огъня това “скверно” великолепие!
Ерго - гневът срещу “изображенията” е или невежествен, или лицемерен. Това не е гняв, а гротеска.
Психологически натиск
Карикатурите не изобразяват Мохамед. Те са присъда над всеки, който злоупотребява с една религия (която и да е тя) в името на политически цели и интереси. Не карикатурите отъждествяват исляма с тероризма. А фанатизираните камикадзета, които взривяват всичко, що им се изпречи на пътя, включително - цяла мюсюлманска (!) сватба. Самолетчето от вестник не може да срине никое минаре. И не карикатурите обиждат и позорят исляма. А тълпите, които със средновековна страст искат смърт, палят чужди посолства и тъпчат чужди знамена. И както Джордж не може да говори от името на Христос, така Махмуд не може да говори от името на Мохамед. Нито на единия, нито на другия никой Господ не е давал никакво право, още по-малко – божествено, да се разпорежда със съдбините на света.
Свободата на словото не е тероризъм. Терор е потъпкването на тази свобода. Включително – свободата на всеки да изповядва своята вяра и да бъде различен. Европеецът, попаднал в мюсюлманска държава, се съобразява с правилата, наложени от исляма. Мюсюлманинът, който живее в европейска държава, отрича европейските правила и налага своите. Не свободата на словото отрича вярата. Фанатизмът отрича всяка свобода – и на словото, и на вярата. И смята това за подвиг.
Талибаните в Афганистан унищожиха уникалните статуи на Буда. Тъй гневните днес мюсюлмани извиниха ли се на вярващите будисти? Не.
Холандският режисьор Тео ван Гог направи великолепен документален филм за угнетяващото отношение към жената в ислямския свят. И беше убит от ислямски фундаменталист. Тъй гневните днес мюсюлмани извиниха ли се на близките на режисьора, на Холандия, на световната филмова гилдия? Не.
В Косово “въстаниците” от АОК унищожиха 530 православни църкви и манастири. Преди да ги разрушат, ги оскверниха и поругаха – превърнаха ги в казармени нужници, ослепиха иконите, а древните фрески омазаха с нечистотии. Тъй гневните днес мюсюлмани извиниха ли се на православните християни? Не. А тези храмове, някои от които на хиляда години, бяха част от световната цивилизация. Протестите на всички православни църкви потънаха в мълчание. Защото тогава интересите на Запада съвпадаха с интересите на мюсюлманите от АОК.
Днес ислямският свят иска извинение заради някакви карикатури! И го получава. Европейските правителства едно след друго поднасят своите разкаяния. Какво означава това? Отказ от свободата на словото като основна ценност? Отстъпление пред “спонтанно” режисираните безчинства? Признаване на шериата като правна норма на човечеството? Цензура? Страх? Политически разум? Тактика? Опит за възстановяване на диалога? Или появата на нов синдром в международната политика?
През 1938 г. Западна Европа решава, че ако задоволи всички желания на Хитлер, ще го умиротвори и ще го спре. Това е Мюнхенският синдром. След половин век се появи Вашингтонският синдром на принципа “Който не е с Америка, той е терорист”. Сега, се е задал Копенхагенски синдром. На принципа “Който е против ядрената програма на Иран, той е враг, идиот и богохулник!” А на пророка Мохамед е отредена ролята само на декор, само на маска.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4882
Блогрол
