Не може на световно равнище да съществува епохален сблъсък на култури като карикатурите на Мохамед и ние в блога да останем настрана. Нека вземем отношение... :)

Както стана известно, с публикуването на карикатурите с образа на Мохамед датският вестник е искал да провери какво е нивото на автоцензура по отношение забраната определено нещо да бъде рисувано.
Оказва се, че самите карикатури не са проблем.
Според европейците е притеснително наличието на автоцензура. Проблемът идва от самото им възприемане или от липсата на такова.
Защото за ислямския сват свободата на словото не е ценност, по- висша от зачитането името на техния пророк. Или често не е ценност въобще. Стерилната среда в ислямските държави по отношението светско - религиозно не приема позиция, различна от официалната - рисуването облика на Мохамед е забранено.
Когато авторитетни вестници във Франция, страна с 5 милиона мюсюлмани, публикуват карикатура на художник, който вместо рисунка е написал с молив: "Мохамед с голям нос" и невинно твърди "не съм го НАРИСУВАЛ", сме свидетели на типичната европейска повратливост, която оправдава забраната за носене на забрадки и всякакви религиозни символи във френските училища.
Защото светското образование отваря възможности, дава насоки, позволява успех в живота, в среда, която не се основава на силна зависимост от религиозни ценности. Католиците, изгорили на клада Жана Дарк, съсекли протестантите във Вартоломеевата нощ приемат протестантската етика и работят за себе си. 
В същото време момичета в Турция пропускат своя шанс в живота, защото са възпитани така и са получили такова образование, което не им позволява да учат в университет, ако не свалят забрадките си. Вместо да бъдат лекари те се занимават с плетене на дантели и огъване на метали в релефни форми. Единствено защото светското в Турция не позволява религията да бъде водеща там, където става дума за много пари - за благосъстоянието на нацията.
Логичният въпросът е: защо трябва да има ограничения? Защо обществото не е винаги толерантно към другите, към правото всеки да изповядва всякакви разбирания, които намира за добре към дадения момент.
Ако не съществуваше забраната пророкът да бъде рисуван, да се приема критика и да се не налага двоен стандарт, да се зачита вярата на другите и твоите ценности да не бъдат налагани върху останалите, може би днес нямаше да има смъртни случаи в безредиците и протестите, породени от тези проблеми.
Истината според мен обаче е друга - светът вече е едно. Светът не може да бъде доминиран от една единствена култура. И никога няма да бъде. Европа не е единна, Европа не е християнска. Европа не може да контролира съзнанието и емоциите на арабския свят. В същото време го допуска в сърцето на своята цивилизация.
На бойното поле на цивилизациите е време за сблъсък на културите. Проблемът според мен е, че и двете страни са абсолютно прави за себе си.

И това ме плаши. А вас?

всичк е представено различно...
Не можем да делим света на религии. Стига с тия глупости! Няма значение каква вяра изповядват хората, а как я тълкуват. Исляма е една МИРНА религия, а тези, които се вдигат на бунт са тези, които я тълкуват по друг начин. Нещо като да си създадеш мнение за дадена книга без да си чел книгата а само критиките за нея. Болно ми е. Първо за тези, които четат корана от ляво на дясно и второ - за тези, които не са го чели а го плюят.