Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2009 13:55 - Предричане на бъдещето
Автор: angel Категория: Изкуство   
Прочетен: 2994 Коментари: 2 Гласове:
5



В далечната 1850 белгийският художник Антоан Виртц (Antoine Wiertz) пише до новото белгийско правителство с особено предложение: замяна на всички свои картини срещу постояването на "огромно, удобно и добре осветено" ателие. Донякъде изненадващо, предложението му бива прието, като вътрешният министър се съгласява да отдели средствата.

Виртц е избрал момента изключително правилно- младата белгийска държава е свободна от едва 20 години и е в търсене на национални герои. Неговите картини грабват с размера си- изложенията в Рим, Брюксел, Антверпен и Гент са впечатлени от мащаба им. Насилието, изобразено в омировите батални сцени разплакват децата, доведени да ги видят, а "Две млади дами"- млада гола жена се сравнява с изправен скелет, е на ръба на добрия вкус дори през ХІХ век. При все това, Виртц се сравнява с Рубенс и признава че наистина, скромността не е основната му благодетел. Той твърди, че за да оцениш работата на един художник са необходима дистанция от поне 200 години.

За известно време след смъртта си, авторът наистина се радва на сериозен интерес. Ателието, вече превърнато в музей, приема близо 46 000 посетители годишно. Любителите на изкуството се стичат да видят "Преждевременно погребение", в която болен от холера се измъква от ковчега, в който е поставен дори преди смъртта си. Наслаждават се на коментара върху състоянието на обществото си в "Глад, лудост и престъпление", където бедстваща селянка размахва кървавия си нож, а кракът на убитото й дете се подава от котлето над огъня. Вмъква се и дълбоко патриотична нотка- във "Възмущението на белгийската жена" героинята разполага с пистолет, но не и с дрехи. Така тя буквално взривява главата на насилника- войник.

Днешната аудитория се оказва по-претенциозна, като в последните години музеят привлича едва по десетина посетители на ден. Голяма част от тях са ученици, заведени там по задължение. През годините около смъртта си, Виртц едва ли си е представял,че картините му могат един ден да се превърнат в тежест. Днес трябва доста да се поразровите, за да намерите каквато и да е референция към него или творбите му.

Така в крайна сметка, 160 години по- късно, Белгия продължава да бъде страна по договора с Виртц, като носи задължението да излага творбите му завинаги. Белгийският парламент приема условията на художника, творбите му никога да не бъдат премествани, заемани или просто съхранявани на склад. Те следва да останат "неизменно фиксирани" към стените на студиото, построено специално за артиста.

Поуката от тази история едва ли ще стигне до днешните управници, излели милиарди в защита на националните герои: глобалните корпорации, новите ни златни телци. А нима прегледът на историята на европейските държави не позволява паралели към нашето, българско ежедневие. Богоизбраните лидери, получаващи държавна подкрепа, които все по- дълбоко закрепостяват съществуването си в нашето бъдеще, закотвяйки се в настоящето. Не трябва ли да проявяваме малко повече критичност, да проявим по-голяма самоинициатива, да повдигнем малко летвата за всеки следващ?

След враждебния прием от критиците на Парижкия салон през 1839, Виртц си пожелава Брюксел да се превърне в столицата на Европа, а Париж да остане просто един провинциален град. Когато пише до правителството с предложение за студиото, той прогнозира, че областта един ден ще се превърне във важен център и населението й ще бъде наистина богато. Музеят сега се намира на стотина метра от сградата на Европейския парламент в Брюксел (пощенски адрес: Rue Wiertz).

Май с всеки провал ни се предоставя и поне по една възможност да направим нещо както трябва?

С благодарност към списание Economist


Тагове:   общество,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sphinx - Много интересен постинг! Научих ...
24.07.2009 16:08
Много интересен постинг! Научих нещо ново, попълвайки празнините в една област, която ме интересува!!! Благодаря!!!
цитирай
2. tili - Сега ще потърся
24.07.2009 19:37
Антоан Виртц, за да разбера кое му е дало основание да се смята за равен на Рубенс. Благодаря за инфото!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: angel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 419377
Постинги: 85
Коментари: 199
Гласове: 4850
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031