Дори месеци преди официалното си откриване, новата сграда на пресечката между Осмо авеню и Петдесет и седма улица - на един хвърлей от Централ парк и Колъмбъс съркъл, кара свикналите на всичко нюйоркчани да издължават вратове. Това е новият символ на Ню Йорк – сградата в Мидтаун Манхатън е собственост на медийната корпорация Хърст (Hearst Corporation), издател на Космополитан.   Сама по себе си сградата не е сред тези, борещи се за някоя от титлите “най”: тя не е особено висока, нито пък особено голяма. За сметка на това представлява една невероятно разумна инвестиция.   Основите на сградата са положени малко след средата на 20-те години на миналия век, а сградата е завършена през 1928 г. Основателят на фирмата, Уилям Рандолф Хърст, възнамерява на мястото да издигне небостъргач, но настъпилата икономическа депресия слага край на тези планове. Икономическия бум през деветдесетте дава основание плановете да бъдат продължени през 2000 г. Конкурсът за строежа се печели от архитектурната фирма “Фостър и партньори” – новата постройка е висока 46 етажа, 182 метра, 80,000 квадратни метра разгърната площ. Оригиналната сграда е паметник на културата, носител на духа на ар деко, по желанието на господин Хърст. Независим от това е било необходимо невредима да остане единствено фасадата – задача, с която строителите се съобразяват.   При това как: вътрешните стени и подпори са премахнати, като са заменени от стъкло и стомана с актуалната структура, наречена Diagrid – триъгълни структури с диагонални носещи греди. Ниските тавани и тесни стаички от изминалия век правят невъзможно интегрирането им в един модерен офис. Затова на тяхно място се появява нова, по- прозрачна, по- светла, по- открита структура: тази на небостъргача. Диаманти от стъкло и стомана.   Но това е само началото: сър Норман Фостър, английският архитект, отговорен за създаването на един от символите на Лондон – “Корнишонът” (сградата на застрахователното дружество Swiss Re в Лондон) и “отварянето” на Райсхтага в Берлин, изгражда цяла изкуствена екосистема: подът в атриума е постлан с топлопроводими плоскости. Под тази настилка са поставени полиетиленови тръби с циркулираща вода, които охлаждат сградата през лятото и я отопляват през зимата. Дъждовната вода, събрана на покрива се съхранява в резервоар в основите на сградата, като служи именно за отопление и охлаждане, поливане на растенията в сградата и за водната скулптура на първите три етажа.   И ний сме дали нещо на света   Актуален пример за подобен вид строителство може да се види и в София, макар и не в същите мащаби и с не чак толкова изразен стремеж да запазване на природата. Спорната сграда на хотел “Кристал Палас” в София също се възползва от подобна технология, за да изгради шест, вместо два етажа. Също както кулата на Хърст, така и на “Шипка”, стъклото “отваря” сградата и я прави не толкова натрапчива в сравнение с околната среда.   За разлика от американците обаче, българските архитекти подлагат нашата сграда на унищожителна критика, наричащи я псевдопаметник. Може би основната причина за полемиката е близостта на Съюза на архитектите до самия хотел – на няколко метра по- надолу – на “Кракра”.

Hearst Tower

Diagrid Входът на "Корнишона" в Лондон

Куполът на Райхстага в Берлин

Хотел "Кристал палас" в София

благодаря, че го сподели!
:)

В началото на май живях десетина дни в Ню Йорк на 86-та улица в Манхатън, пиех кафе на терасата на 20-тия етаж и наблюдавах от високо този космополитен, денонощно жив град. Разхождах се из Централ парк, Метрополитен музея, Гугенхайм, МОМА-музея, Кълъмбас съркъл и т.н...ами за втори път бях в Ню Йорк и съм влюбена в него както и първия път през 2000 г. Странното е, че еклектизма в архитектурата не ме подразни - а дори ме впечатли още повече - до сграда от 17 век се извисява стъклопластика, бизнес-сграда на Доналд Тръмп от последната година, а съвсем до нея е залепена барокова църква и т.н. Хвърлих едно пени в реката Хътзън за да се върна отново в Ню Йорк след време...Дано!

радост за окото!
:)

Дано всички се върнем там един ден! :)

... в архитектурата, по мое мнение сградата на хотела на Шипка трябва да служи за образец, как трябва да се запазва облика на града, вместо да има безразборно смесване на архитектурни стилове, което в София е просто ужасно грозно.