Прочетен: 4867 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2006 16:16
Адрес: площад "Св. Александър Невски" ул. "19 Февруари" №1 |
Този постинг започва с игра на асоциации.
В началото на играта ми се иска да отида на някоя сериозна експозиция на модерно изкуство. Модерно – изкуство. Ето го и първото противоречие. Но за него ще си замълчим. :)
Какво следва от това мое желание:
Ако ще да е модерно изкуство,
ще да е в София (така ми е най- лесно)
ще се помещава в някоя сграда
но не е разкрасеният конак
или пък красивият заден вход на Академията,
ще да е Галерията за чуждестранно изкуство.
Кога – със сигурност не сега (за справка, проверете уеб страницата и датата на актуализиране), а преди година, може би и повече, вече не помня. Събитието: изложба на Ървин Олаф в рамките на проект на Списание 1 и изложба на Рьорих. Рьорих отпада, първо, не е съвременно изкуство и второ е прекалено скучен.
Да се концентрираме върху другото събитие. В тясна малка заличка с много много чупки и няколко нива, в друг случай напълно неподходяща за изложба на предмети на изкуството. Тя обаче е пълното олицетворение на тази изложба – пълна с противоречия.
Сградата на галерията изглежда отлично отвън. Отвътре обаче този блясък го няма. Сградата е голяма, но възможностите– малки. Фасадата- бляскава, но паркетът – скърцащ и олющен. Лелките дружелюбно се карат на прекалено любознателните посетители, разглеждащи техниката на художника отблизо.
Българска идилия. Но все пак изкуството в галерията си остава класика.
В същото време в дъното на едно от крилата, стълби надолу водят към същинския скандал. Тук представители на музея почти няма. Гостите са фрапирани. Скандализирани. Уплашени, те заклеймяват този безумен холандски гей. Това не е изкуство, това е скандал.
Стоя настрана от групата и се облизвам: най- сетне модерно изкуство, което попива в порите без излишни усилия за втриване. Посланието е скрито под тънкото прозрачно стъкло, предпазващо снимките от доброжелатели, които подобно на “Даная” в Ермитажа можеха да бъдат цензурирани набързо. А да го разбереш е толкова просто ... Трябва само да искаш.
Зад привидното се крие истинската същност. Образът крие вътрешността. Трябва някой да направи обратното на работата на Кристо: вместо да разкрива чрез скриване, Ървин Олаф изважда вътрешностите отвън. Буквално.
Този човек е истински гений. Приложните му работи са велики: снимките за реклами са неповторими. Но преди всичко се радвам, че намирам повод още веднъж да цитирам Магрит: зад всичко се крие нещо, което не се вижда.
Enjoy!
Серия снимки "Royal Blood" Принцеса Дай |
|
Серия "Жертви на модата" Гучи |
|
Серия "Тяхното собстевно съзнание" Флорис, 18 години |
|
Серия "Зрели" Синди |
Засега ви оставям с изрезка от последната му серия, наречена многознателно "Надежда".
Нека всеки види това, което му е на ума... :)
03.08.2006 13:28
и без това.
16.08.2006 12:24
Иначе нищо не разбирам точно от това ... а и от което и да било друго изкуство, де .. .само зяпам :))))
Един вид, видяла си една картина, значи си видяла всички.
А във връзка с другите му приноси и с учението му, не ги познавам, не мога да ги коментирам и не го поставих като тема в този постинг. Може би един ден ще се поинтересувам...
Но си права - Хималайският цикъл наистина успокоява, предимно с непретенциозността си. Израз на пълното спокойствие.